понеделник, 14 май 2018 г.

Детски истории в картички

Понеделник вечер е време за блога. Този уикенд като по чудо се задържахме в София, в резултат на което работих почти денонощно върху натрупали се поръчки и се изморих като куче. Сама съм си виновна, защото от средата на април трупам списък със задачки и все не подхващам... докато не наближи крайния срок. Та, сега за два дни трябваше да измисля албум с 40 страници (работи се) и десетина картички по всякакви поводи. Наблегнах най-вече на детските, като такива, които уж са по-лесни.



 Промъкнаха се и една две за колеги, много телета в офиса, много нещо.



Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 10 май 2018 г.

Дънки, военна история, един албум и картичка.


Чували сте предполагам поговорката, че на обущаря децата ходят боси? Е, това важи с пълна сила за децата на крафтърите. Затова се зарекох преди 3 години да правя минимум по 3 албума на година за семейството ми - за Коледа един общ и за рождените дни на децата по един за всеки от тях. Само че, типично за мен, още не съм започнала коледния... даже снимките не съм подбрала. А междувременно дойде рождения ден на сина ми. Отново осъмнах дори без покани - на принципа той вече е голям, ако му трябват да си направи. Още повече, че подбраната от него тема - военна-камуфлажна, хич не ми се нравеше. Някак не ми идваше музата да творя в този стил. 
Мотах се доволно до 5 май - един ден преди рождения му ден. Станахме в събота с уговорката - пием кафе и тръгваме за Плевен. Само дето точно тогава аз реших да правя картичка на Марти. И се събраха няколко нещица  - гузната ми съвест, отрязаните предната вечер дънки и урочето на Маги за картичка с плат. И някак, в тази какафония, съвсем типично за мен, аз започнах да правя албумче вместо картичка. Щурава работа, както каза мъж ми. Добре, че ми е свикнал - и този път се разминах без бой. Вместо в 10 часа тръгнахме в 13. И отново, типично за мен - вместо да направя бързо албумче със спирала, аз си играх да правя гръбнак, джобове, че и да го облеча в плат. Допълних го и с картичка - добре че от комплект за оригами самолети намерих и едно ценно "камуфлажно листче" та идеално ми се върза.

А ето снимки и на порасналия рожденик.

Личи си, че вече е колкото мен. Силно се надявам манията му по военна история да отмине, така както отмина тази по химия и сладкарство :) и до следващия му рожден ден да ме запрати в някоя по-цветна паралелна реалност.
А до тогава - да ми е жив и здрав сладура!

Предизвикателства/Challenges:  

четвъртък, 3 май 2018 г.

Арт журнал страничка за Кард мания

 Този месец в Card mania challenge ви каним да ни покажете всичко без картички:

CMC#104 Anything but a Card/ Всичко без картички

Ако се чудите какво точно може да направите, то то няколко идеи от мен:
Албум
Таг
Кутийка
Тефтер
а защо не и страничка в журнала ви.
Така направих аз - избрах една сладурка от дигиталните печати на един от спонсорите ни този месец -  All Dressed Up, и направих една весела страничка
 
Тези девойки са много сладки и симпатични, лесно се оцветяват дори и от лаици като мен. Надписът е написан на ръка от приятелка, която пише чудесно с шарени химикалки, а другото е видно - различни бръшоси за фон, малко оксиди, пасти и печати. 
 Забавно и лесно е, така че ви чакам с нетърпение  в новото предизвикателство. Имате един месец да измислите с какво да се включите.

Предизвикателства/Challenges:  
Simon's Wednesday Challenge - Animal Magic

понеделник, 30 април 2018 г.

Капан за мечти

Явявам се тук в последния понеделник на април за да споделя с вас моето вдъхновение за предизвикателството на Картишок този месец. Избрахме да творим в стила на Nika in Wonderland.
 Tя е всеобща любимка, има страшно много уроци и видеоклипове (част от които и аз съм изгледала) и е много зарибяваща с лекотата, с която рисува.
Но! Аз имах ужасно кратко време за да сътворя нещо в неин стил и не съм сигурна, че съм се справила добре. Още повече, че исках да е нещо специално, в цветове които обожавам, нещо за мен - подарък от мен за мен самата. И крайния резултат не ме радва достатъчно, за да го окача на стената. Дори и в момента е пред очите ми и ме сърбят ръцете да го намацам щедро с бяло гесо и да го започна отначало.
Но без много приказки, ето и го и моето платно:


Първоначално го бях замислила като еднослойно, подбно на страница в журнала на клипчето, от което се вдъхнових. Започнах перата като отпечатани с печати, но в кой момент реших да смеся няколко от уроците на Ника за капани и крайния резултат ми се понрави. Това, което ме дразни и ще коригирам още тази нощ е самата основа на капана. Но пък цветовете ми се получиха точно такива, каквито исках да бъдат - неизменното синьо зелено в комбинация с розово, но малко по-сериозни, не толкова младежки вятърничеви, каквито са всички мои творби за мен :)
Вложих сърце и една мечта. И въпреки собствените си критични забележки към горната част, то долната ще си остане същата, защото я намирам за идеална - намазана с куп боички - акрилни, водни, маслени пастели, вакси, химикалки и какво ли още не - за да се получи триизмерен ефект без да добавям стърчащи нещица отгоре, както правя обикновено.
Надявам се с това дълго писание да ви убедя, че не е лесно да скачаш в чужди обувки, не винаги става успешно и с лекота, но пък си струва да се опитва човек - винаги може да научи нещо ново и полезно.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 29 април 2018 г.

Размисли и страсти на 40.

Ей ме на, в навечерието на 40-тия си рожден ден, седя си омазана с боя до ушите и размишлявам. За важните неща, за постигнатото, за това, което ме чака зад ъгъла.За това коя съм аз и как се чувствам. За това какво искам, за какво мечтая и как ще извървя следващите 40.
  • Първо, нека да съм здрава.
 Е, и ако може малко по-слабичка, но без диетите и спорта... някак естествено да ми се получи. Да, знам, че спортът е важен, че трябва да му намеря място в живота си, ама все не може да се разберем с него. От малка съм така. Дай ми да се шляя на дълги разходки, да ходя пеша, да танцувам но не ме карай да клякам и да тичам. Мързел, при това класически. 
  • Второ, нека семейството ми да е сплотено, да се обичаме и да сме заедно.
 Това, което ме крепи и ме кара да заспивам с усмивка и да се събуждам в добро настроение. Те са като въздуха, водата и храната за мен. 
  •  Трето, да са добре приятелите ми, и да са наоколо, да се виждаме  и чуваме.
 Приятелките ми са почти толкова важни за мен, колкото и семейството. Съвременните средства за комуникация все повече ме отдалечават от тях, и от това боли много. Не е същото, като ми напишеш във вайбъра как си, всичко ок ли е, защото аз ще отговоря с кратко да и ти няма да чуеш плача в отговора ми. Няма да разбереш от какво трепери гласа си или как се смея с глас на рисунката на дъщеря ми. Ще загубиш цялата цветна и пъстра палитра на личното общуване, защото "нямаме време". Та, мечтая си да се виждаме наживо, офлайн, често!
  • Четвърто, нека се сбъднат мечтите и плановете на мъжа ми. А покрай тях и моите да се промъкнат ако може.
Нека да успеят неговите начинания, защото това го прави щастлив, а така съм щастлива и аз. 
  • Пето, пожелавам си да успявам да "предам нататък"
Това е едно от най-важните и осъзнати мои решения, плод на опит и натрупани годинки. Важно ми е да науча някой друг на нещо. Може да е мъничко и незначително, може да не му е потребно, но пък може и да му даде нова насока и виждане в живота. Опитвам да го правя с децата си - да ги обичам, да ги ценя и да им помагам да разкриват сами тайните на света. Да се уча от тях, както и от другите малки сладури, с които се виждам по работилничките ми. Опитвам да го правя с дейностите в крафт обществото, макар че понякога са капка в бурно море. Опитвам да го правя в живота - с приятелките, с колегите, с други родители - не да давам акъл и да дудна като свекърва, а просто да съм там, за да знаят, че могат да ме попитат и аз ще отговоря ако знам. Грижа ме е за хората, грижа ме е за света около нас, и ми се ще ако мога да направя нещо дребно за да стане той едно по-добро място. 

Имам и разни боцкащи такива по-големи желания, но за тях сякаш не съм пораснала още. А колкото до бръчките  - имам си такива и си ги обичам до една, защото са от смях, добро настроение и забавление. 

Честит 40-ти рожден ден на мен и да знаете, че ще почерпя :)
 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...